Игри

Информация за страница Дряново

Град Дряново е разположен в подножието на Стара планина в Централна Северна България. Намира се на територията на Габровска област и на близко разстояние от градовете Трявна, Севлиево и Велико Търново. Градът е също така административен център на едноименната община. Намира се точно на границата между Велико-търновска и Габровска област и е разположен всред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан. Надморската височина варира от 180 до 640 м. Най-високото място е Балабана, който има над 620 м надморска височина. Градът е също гара на основната жп артерия, която свързва Северна и Южна България. От Габрово отстои на 20 км разстояние, а от Търново – на 24 км. Климатът в дряновския район е предимно умерено континентален, като зимата е снежна и не много студена. Вятърът е рядко явление за района, тъй като целият е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения. Естественият прираст на населението в общината е отрицателен, като през 2010 г. броят на живо родените деца намалява спрямо 2006 г. с 14 и достига 73. Историята показва, че в района са открити едни от най-старите следи за живот на Балканския полуостров. Това става в епохата на палеолита в пещерата Бачо Киро. За пръв път градът се споменава под името Диранава в исторически документ от 1430 г. По тези места обаче е съществувало селище още в периода между 11 – 13 век. По отношение на предисторията на града, тя може да се търси още от епохата на тракийско и римско време. В страната ни няма много селища, заобиколени отвсякъде от голям брой крепости.

    Една от крепостите е Дискодуратере, построена от римляните през 176 – 80 г. от.н.е. Тя е основана по време на властването на император Марк Аврелий от гражданите на Аугуста Траяна – днешната Стара Загора. През средата на 3-ти век готите разрушават крепостта, а по-късно  е отново възстановена и достига разцвет през 5 – 6-ти век. Животът след това прекъсва  се възстановява по време на Второто българско царство като удобна за пренощуване средновековна станция в близост до столицата Търново. В епохата на османското владичество градът успява да съхрани българския дух, а Дряновския манастир  е един от големите пазители на писменост и култура. През 1779 г.в центъра на Дряново се построява часовниковата кула, като това се налага поради развитието на занаятите и нуждата от точен час. Наличието на часовник по това време се счита за белег на развитие, а дряновската кула е една от първите. През възраждането много дряновски личности се борят против гърчеенето, както и със забравата на българското. Максим Райкович дава отпор на гръцките фанариоти в Търновско, а част от завещанието му включва построяване на училище в родния му град. През този период стават известни и дряновските строители и майстори, като най-известен сред тях безспорно е Колю Фичето, чието истинско име е Никола Фичев. През 1907 г. започва изграждането на градска канализация, а през 1927 г. е прокарано и електричество. През 1930 г. е обявен за планински курорт, а преди това – през 1899 г. – Дряновската околия е уголемена чрез присъединяването към нея на бившата Тревненска околия.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker